Сърбите и Душановата империя

К. Мисирков

Защо сърбите искат Македония? Какво сръбско има в тая чисто бъл­гарска страна, която си остава такава от VI век до днешен ден, въпреки всички превратности на историческата й съдба?

Казват, че сърбите искали да възстановят Душановата империя. Това желание на сърбите дава повод да обърнем вниманието на българските чита­тели върху две различни отношения на сърбите към Душановата империя: 1. при живота на Душана и след неговата смърт, и 2. през последните 50 години.

Цар Душан е една твърде интересна личност в българската история, искам да кажа в историята на българския народ и в оная сръбско-българска държава на Немановци. 

Официално за Византия, Унгария, Венеция, Дубровник, Източното българско царство, той е сръбски отначало крал, а сетне цар! Но фактически той е повече български, сиреч западно-български цар, отколкото сръбски крал. Поне такова е впечатлението от неговата политическа и кул­турна дейност за сръбските му съвременници-властели и особено духовенст­вото на Пекската патриаршия. 

Съвременниците му сърби например и следующите по­коления на сръбската духовна и светска интелигенция са запазили едно явно осъждане на всичката му политическа и културна дейност, която се схваща от тях като измена на националната сръбска кауза за обединение на сръбс­ките земи, за постигане на един империалистически блен от временен характер. Всички правдини и предимства, които получи местната българо-македонска аристокрация за Душановата империя, както и пренасянето на държавния център на етнически българска територия в град Скопие, който е бил след 1018 година резиденция на византийския управител на покорена тогава цело­купна България, е увреждало наиионалното чувство на съвременните на Душана патриоти и е дало подтик след смъртта му те да се отметнат от оная създадена от Душана "сръбска" империя, в която македонските българи иг­раеха ръководяша роля.

Разпадането на държавата на Душана представлява същата оная картина, която в наши дни неотдавна се разигра на север от p.p. Сава и Дунав: всеки народ поиска да стане самостоятелен. В числото на опозицион­ните народи, които въстанаха против царското правителство на Душа новия приемник бяха: гърците, албанците и сърбите.

 Само владенията на Вълкашина и на други българи-феодали в Македония останаха верни на цар Уроша V и водиха борба с бунтовниците, в тяхно число и със сръбските князе, представ­лявани от княз Аазар. Пекските патриарси, като сръбски патриоти, за ко­ито беше оскърбително политическото преобладание на македонските бълга­ри и сръбското царство и убийца на цар Урош, при всичко, че последния умря след смъртта на първия, и Душана обявиха за убийца на неговия баща, крал Стефан III Дечански. "сръбската", само по име, империя, открито взеха страната на княз Лазар Гребелянович и другите разбунтувани князе, за което Вълкашин им отговори с подчинението на всичката управлявана от него област на българ­ския охридски архиепископ. Сръбските патриоти, които обявиха Вълка-шина за разрушител на на сръбското царство и убийца на цар Урош, при всичко, че последния умря след смъртта на първия, и Душана обявиха за убийца на неговия баща, крал Стефан III Дечански.

След смъртта на Стефан Урош V, Пекската патриаршия свика сръбски събор от светски и духовни лица за избиране върховен управител на Сърбия и приемник на бившите сръбски крале, които управляваха до Стефана Душана. На тоя събор не бе повикан нито един от владетелите на Македония и Западна България. По такъв начин Пекското духовенство е ликвидирало несполучливата, от сръбско национално гледище, Душанова империалис-тичес­ка идея. На тоя събор водителя на бунтовниците, сръбски властелин, Лазар Гребелянович, бе избран за бъдещ княз на Сърбия, а не за цар, защото идеята за сръбско царство с българско политическо надмощие бе противна на учас тниците на събора, между които не е имало нито един от живите още тога­ва сподвижници, привърженици на Душановата идея.

Тъй пропадна идеята на Душана за "сръбска" империя: тъй се разпадна и вече създадената империя.

За съвременниците на Душана, особено на Пекската патриаршия, бе твърде очевидна разликата между сръбския северо-запад и българския юг-изток в държавата на Душана, като изкуствеността на връзките, които поддържаха единството на тези две тъй различни по култура страни. И те веднага след неговата смърт, почнаха бунтовете и интригите си против наследника на Душана и най-предан му болярин Вълкашин. 

Сърбите сами лик видираха Душановото наследство. Но това бе в XIV век.

В последната четвърт на XIX век сръбските патриоти, които не са могли да усвоят уроците от съдбата на Душановата империя, уроци за ра­зумно схващане на националните задачи, замечтаха да възстановят тая за­копана от самите сърби империя. С помощта на интриги и балкански съюзници, те завладяха по-голям дял от българска Македония. Обаче тези сръбски при­добивки от 1912 година, предизвикаха войната от 1913 година; те предизви­каха войната между сърби и българи в 1915-1918 година и ще предизвикват още безкрай много войни, ако "Душановата империя" не бъде ликвидирана [и поставена] както и в XIV век върху принципа на самоопределение на народите.

в. Мир. XXV, бр. 5850, 8 март 1919.

1. Стефан Душан заел сръбския трон първоначално като крал от 1331 г. През 1346 г. той се обявява за сръбски цар, след включването на македонската област към неговата държава, в стремеж да изгради своя империя. Привличането на български елемент не допада на сръбските първенци поради все по-растящата роля, играна от македонските българи. Изградената от Душан империя скоро е ликвидирана.

2. Запознал се отблизо със сръбската история по време на следването си в Сърбия. Кръсте Мисирков се стреми да използува примерите от XIV в. при разглеждане съвремен­ните апетити на сръбското ръководство отново да завладява български земи, въпреки принципа на самоопределението на всеки народ, издигнат по това време като международ­но изискване. В статията на Мисирков няма и помен от идеите, развивани в "За македонцките работи", въпреки че тази статия е писана в трудно за България време непосредст­вено след поражението след Първата световна война. През 1919 г. той изрично пише. че около Скопие територията етнически е българска, че жителите са македонски българи, че Охридския архиепископ е българин и т.н.